На пръв поглед повтарянето на клас може да изглежда като старомоден здрав разум: „Провалил си годината? Просто я повтори!“ С увеличаването на стандартите за трудност, тази тактиката нараства пропорционално, но училищните психолози смятат, че това е неефективна и вероятно вредна намеса.

Проучванията са установили различни проблеми. На първо място, децата могат да се справят малко по-добре, но в рамките на 2-3 години те обикновено губят тези постижения и печалбата е краткосрочна. Изправени пред нови теми, но без никаква помощ по проблемите, които са накарали училището им да реши да ги задържи да повторят годината, учениците продължават да страдат.

Загубите обаче са дълготрайни. През юношеските години „по-възрастните“ ученици имат различни интереси в развитието, отколкото децата в техния клас. Те имат повече проблеми с приятелите и поведението, а изследванията разкриват, че те са между  5 и 11 пъти по-склонни да напуснат училище. Повтарянето на класа автоматично се явява предпоставка за напускане на гимназията и създаване на усещане за изостаналост и безсмислие от училището в учениците.

Повтарянето е емоционално опустошително за децата. Разбира се, всички деца трябва да се научат да бъдат отговорни. Задържането обаче ги кара да вярват, че са некомпетентни и неспособни. Изследванията разкриват, че за един шестокласник например повтарянето на класа е толкова стресиращо, както би била загубата на родител. Уроци по БЕЛ може да предотвратят това.

Повтарянето на класа също така не се използва справедливо. Според изследванията, най-високите нива на повтаряне са сред бедните, малцинствени младежи. Родителите трябва да бъдат информирани, че повтарянето всъщност най-вероятно няма да има положителен ефект.

Когато детето Ви има проблем, не трябва да го игнорирате. Въпросът не е дали да се повтори класа или не, а как ще протече този процес и как ще се разрешат проблемите. Всъщност участието на родителите е най-добрата стратегия за успех. Независимо дали темата е домашна работа, приятелство или ежедневна учебна програма, децата трябва да се възпитат така, че да нямат колебания да задават въпроси и да потърсят помощ.

Родителите също така е добре да работят в тясно сътрудничество с  училищния персонал, да се информират за стила на учене на детето, за силните и слабите му страни. Каква специална подкрепа, разширения и корекции може да осигури училището, за да отговори на тези нужди? Когато няма отговор на тези въпроси, децата губят. От друга страна, когато родителите, учителите и училищните специалисти работят заедно, всички печелят: децата се развиват със своите връстници, научават каквото е необходимо и могат да растат емоционално здрави.